Традиции и обичаи – Кръстовден

Народът нарича празника Кръстовден, не само заради Кръста, а защото слънцето тръгва назад, връща се към зимата, и нощта и денят се кръстосват, в смисъл че стават равни по времетраене.

Народният празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден започва есенната оран и сеитба. На този ден се „осветява” семето за посев.

Свещеникът обикаля къщите и харманите, ръси със светена вода. Стопаните го изпровождат с дарове – жито и други продукти от новата реколта.

Според народния календар от кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, стягат возника, с който ще се превозва гроздето, и чебъра, в който се мачка. Разбира се, плетат се и кошници за берачите — малки и големи. Затова  Кръстовден в някои селища наричат още „гроздоберник".

Жените правят обреден хляб „Кръсташка" и разчупвайки го над софрата, наричат „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли!". Другите повтарят същото и вярват, че през годината никой няма да го боли кръста.

Етикети: любопитно, суеверия

Сподели:

назад

инфо за експерта, публикувал статията

Катя – Ясновидка

Ясновидка, оператор по сензорна медиаторика, сензитив и феноменолог.

Експерт по: Астрология, Гадания, Здраве и тонус, Карма и съдба, Любопитно, Магия, Рейки
пълна информация